Sunday, 20 April 2014

Lost...

Добавете надпис

Изгубих се... Загубих се... И все още се търся...
Tumblr

Смешно е на 22 години да говориш (пишеш) такива неща. И все пак...

След като наскоро прочетох първата книга от серията "Дивергенти", пак ме налегнаха някакви тъмни мисли. После се сменяха със светли. И така един кръговрат.
Tumblr

Преди това бях в една тъмна дупка заради липсата на муза. Това е страшна работа. Не се считам за голям творец, но понякога я усещам - музата, която ми идва на гости и всичко е по-ясно и по-лесно с нея. 
Mиналата седмица ми липсваше ТЯ. Като се замисля май от няколко седмици насам я няма никаква. 
Опитах се...не мога да кажа, че не съм. Имам няколко сценария за задачи и от тях само един е започнат. А дори не знам дали съм в правилната посока. 
Това ми е една от слабостите - никога не съм сигурна в себе си и в нещата, които правя. Ето дори и в момента се чудя дали трябва да го пиша този пост или пак (за пореден ден) просто да пропусна да пиша.
Tumblr

Все повече и повече започвам да се съгласявам с израза "Човек цял живот търси себе си." и всеки път изниква въпроса "Някога намира ли себе си?".
Толкова по-лесно щеше да е, ако съществуваше такъв тест, какъвто има в "Дивергенти", да те насочи в правилната посока в търсенето. Да разбереш поне малко за себе си.
Tumblr

Може да се каже, че от малка постоянно си сменям мненията за себе си и за това каква съм. Минах през няколко етапа и все още се питам "Коя съм аз?" или пък "Аз коя съм?" или "Аз съм Коя.". Не знам... Може пък задачата ми за автобиографичен филм да ми помогне по някакъв начин, ако въобще успея да напиша сценария.
Времето ще покаже.
Tumblr

За сега се опитвам да пробвам колкото се може повече неща, за да разбера дали ми харесват или не са за мен. Тъжното е, че в момента не съм намерила нищо ново, по което да се запаля, така както съм се запалила по четенето, писането, рисуването, снимането и изработването на малки нещица.Поне от това мога да съм сигурна, че съм човек на изкуството, колкото и тривиално да звучи. 
Tumblr

Да, признавам си...Странна съм по характер. Може би и за това трудно намирам хора, които мога да нарека приятели и хора, които могат да разберат странността на характера ми и да ме приемат такава каквато съм. Не искам да звуча като някоя тъжна героиня от тийн роман, на която всички се възхищават за това, че е аутсайдер и се справя сама в живота - и това е толкова уникално. Само, че това са глупости. 
Tumblr

Аз не искам да съм човекът, който винаги е грешно разбран или неразбран. Аз искам да имам много приятели и да се забавлявам с тях. Искам да намеря повече хора, които да ме разбират мен самата, а не да се обръщат с гръб като ме видят, само защото изглеждам зла и лоша. Не съм такъв човек, просто с повечето непознати не стигаме до момента, в който се опознаваме и те разбират, че не съм лош човек. Истина е, че аз не се разкривам лесно пред непознати, трябва си време за тези неща, но като видя някой, с който имаме общи теми, иска ми се да имаме достатъчно време за опознаване. Само, че нямаме, защото те винаги си изваждат грешни мнения за мен и до тук.
Tumblr

Не знам къде греша. Ако вината е в характера ми,  мисля, че вече е късно за голямата промяна, тъй като 22 години живея с него и точно започнах да го харесвам. Ха-ха. Така си е... Като по-малка бях още по-странна и срамежлива с всички непознати. Вече го оправих това. 
Сега пък явно изглеждам много заплашително. Какво да се прави...живот.
Стигнах до заключението, че не мога да намеря нови приятели, с които да си съвпаднем по характер, защото ако и те са като мен....просто ще седим и ще се гледаме, защото ще сме прекалено предпазливи и затворени, за да се опознаем по-добре.
Tumblr

Щастлива съм, че имам поне 3-4 човека, извън семейството ми, които мога спокойно да нарека приятели. Оценявам това, че са били с мен през странните ми годините. Оценявам това, че са останали с мен в момента, дори и да не го показвам толкова явно. Оценявам и това, че ще бъдат с мен занапред или поне ще се постарая да е така, ако зависи от мен.
Tumblr

Благодарна съм и на семейството ми, въпреки че правя глупости от време на време, които те не харесват и само им докарвам ядове на главата. Но какво да се прави...понякога не можеш да направиш всичко, което искат хората около теб. Но...ОБИЧ!!!
Tumblr

П.П Залавям се с писането, защото ми омръзна да я чакам...нея - музата. А, вие, които сте стигнали до последното изречение на този пост...Благодаря ви! :)

Hugs and Smile :)
Tumblr

6 comments:

  1. Няколко пасажа ми бяха много познати, вероятно имаме много общи черти от това което си споделила тук. Има голяма вероятност хората които са обвързани духовно с изкуство било то във всякакви вариации да са личности с трудносмилаем характер. Това е факт. Нещата които ни изграждат тук на земята са безброй много, от родителите, до средата от това което си наследила като история не само от майка си но и от всичките предци на родата си. Ние сме комплекс от различни генетики и душевни унаследености. Аз бях като теб и още съм, трудно ми е да допускам хората до себе си защото най-много от всичко ме боли когато те не са така искрени с мен както аз към тях. Ти имаш огромна стена пред себе си и тя е там за да те пази от различни неща, но понякога това което е грешно и неправилно за обществото за други е спасение и те имат нужда точно от тази стена, защото тя ги пази от това да преминат в другия свят. Искам да ти кажа, че е по-добре никога да не разбираш за какво си се родил, защото когато разбереш всичко ще се превърне в безсмислена игра и край на цялото това пътуване към необятното ти аз.
    Най-важното е да се осланяш на себе си това което ти казва сърцето, да се опитваш да се вглеждаш в себе си извън тялото си, да бъдеш сама анализатор на душата и логиката си и да търсиш невидимите логически избори които правиш. Аз се боря с чувството, че съм учила напразно, че съм разбила себе си на милиони малки парчета които дълбаят където им падне без да градят нищо заедно, но това има причина, подсъзнателно ние правим избори които си мислим, че ние сме избрали, но всъщност друг е нашия "оператор". Започни своето пътешествие, следи сънищата си, идеите които ти идват веднага, първите асоциации на определени събития, пиши и търси логиката, ще откриеш невероятно много смисъл когато ги събереш на едно място.
    Мога да пиша още много, но не искам да те спамя :*

    ReplyDelete
  2. Харесва ми начина ти на мислене. Понякога човек си мисли, че знае нещо, но когато го прочете осъзнава още повече неща, които не е знаел. Много си права за наследствеността и за стената, които съществуват и при мен, просто в някои моменти ми се е искало да не е така. Сега осъзнавам и това, че е по-добре човек да не намира изцяло себе си, за да имам какво да търси през живота си, както ти каза.
    Благодаря ти за изчерпателния и полезен коментар. Помогна ми да осъзная някои неща след като някой друг ми ги казва, тъй като в мен понякога има прекалено много мисли и не мога да си следя всичките :D Но е хубаво, когато някой те насочи в една посока и мислите ти се оформят по-добре. Много ти благодаря, наистина!
    HUG :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Ех :* много се радвам, че си намерила някоя полезна дума, също не бих искала да приемаш това което съм ти писала за нещо сигурно и като даденост, защото всеки човек е със своята индивидуалност и трябва сам да изгражда своята истина. Сиреч както често казваше ББ :-) сме като едни мишлета в лабиринта на собственото си тъмно подсъзнание.

      Delete
    2. Напълно съм съгласна, просто нямам какво друго да кажа. Толкова добре си формираш думите и изреченията, че всичко е ясно и точно казано. :)
      Приемам думите ти само положително, няма никакви негативни изводи, защото всичко е прекрасно написано. Благодаря ти :)

      Delete

What do you think?