Friday, 12 December 2014

*Ro's Notebook* {11.12.14}

***
Сутринта започна, както всяка друга, с чаша кафе.
Чаша, която прилича на огромна яма за изгубени души.
Понякога искам да се удавя в нея.
...

И какво по-хубаво начало на деня от това.
Събуждаш се с миризмата на горещо кафе и докато гледаш как парата излиза от чашата и се изгубва в пространството като мечтите на повечето хора, палиш цигара, която да задоволи твоята никотинова жажда.
Така са пристрастените хора.
Не могат да живеят без нуждата и жаждата да правят нещо забранено.
Здравейте.
Аз съм Ро и съм пушач.
Пристрастен.
Или не.
Просто тялото ми не може да функционира правилно
без никотиновата отрова на цигарите.
Вкопчила се е в мен тази отрова като някакъв вампир
и бавно, но сигурно изсмуква живота от тялото ми.
...
Денят продължи с обичайните задачи, които човек трябва да зачеркне от списъка си.
Обичам списъците.
Харесва ми чувството, когато зачеркнеш нещо.
Има някаква свобода в това.
Зачеркваш дадена задача, зачеркваш даден човек,
зачеркваш негативното и продължаваш напред.
...
Следобедът мина в ровене.
Ровене из спомените.
"Къде по дяволите се е скрила тази елха?"
Дали Гринч не е минал през нас и не я е откраднал?
Или просто, след поредното преместване, тя е паднала в Черна дупка
и
"Сбогом, дано си щастлива.".
Мистерия.
Къде е Хорейшио, когато ти трябва?
Или пък Холмс?
Помощ!
Искам си елхата!
...
След около 2 часа търсене из всякакви кътчета.
Кътчета из малкия ми мозък.
И места из скромния ми апартамент.
Осъзнах, че тази година има голяма възможност да сме без елха за Коледа.
Ако това ми се беше случило миналата година, сигурно нямаше да ми направи голямо впечатление и просто щях да си продължа с живота.
Но защо точно тази година?
Точно тази година, в която имам нужда от този малък коледен предмет,
който сее топло и весело настроение.
Това ми беше сламката, която да ми помогне да дишам,
след тази не толкова симпатична година.
Имам нужда от това "Коледно Чудо", за което всички говорят.
Вкопчила съм се в тази мисъл.
И не мога да я пусна.
"Обява:
 Удавник търси своето коледно чудо.
За информация - звънете на дадения телефон."
SOS
...
Вечерта беше по-добра от деня.
За какво иначе са приятелите и алкохола?
И цигарите, естествено!
...
Обичайното място с обичайните хора.
Понякога традициите са хубаво нещо.
Действат ми като успокоително, предписано от психиатър.
И в двата случая правя нещо, което не е здравословно за мен,
но пък психически се чувствам добре.
Логика,брат!
...
Прибирайки се към вкъщи, се замислих за нещо.
За елхата.
За това, как тази година няма да я има тази красота да осветява мрачната стая.
За това, че колкото и да е загубена каузата, аз ще си чакам "Коледното Чудо".
За това, че животът е гаден, а после умираш.
Искам си елхата!
Важно съобщение:
Приемам дарения в пощенската кутия, под формата на клонки.
С надеждата до Коледа да събера цяла елха.
Благодаря предварително!
:)
...
Вече беше време за лягане.
И докато премахвах грима си с памучето в ръка,
си представих как изтривам този ден от живота си.
С едно памуче и лосион.
И се надявах, че утрешният ден ще е по-добър от днешния.
И, че цялата ситуация около изгубената елха е просто някаква шега и на другата сутрин, когато се събудя, ще я открия блестяща и усмихваща се от ъгъла,
да ми намига със своите светлинки.
...
Но уви.
Коледното чудо е само мираж.

П.П. Реших да започна нова рубрика. Тя съдържа извадки от дневника ми, написани малко
по-художествено и разбира се, без да разкривам личностите в моя живот.
 Всичко, което четете и ще четете, са реални ситуации и случки.
Правя го единствено, защото обичам да пиша и се надявам да ви хареса.
:)
Stay weird!

No comments:

Post a Comment

What do you think?