Saturday, 27 December 2014

Ro's Notebook {The "Nightmare" Before/After Christmas}

Ето, че и Коледа мина и отмина.
Не мога да кажа, че коледния дух е бил през цялото време с мен, но определено имаше един-два дни, в които ми беше чудесно.
После отново дойде онова познато чувство на празнота.
Но то май никога не си е тръгвало.
Просто е било замъглено за някакво време.
Чудесни мигове бяха.

Mood: Numb/Depressive (not sure)
Tumblr
Започвам първо от елхата.
Тя е един от виновниците за моят коледен дух.
След "драмата" с изчезналото изкуствено дърво, 
всичко се оправи, когато "дядо Коледа" (баща ми) ми донесе ново и по-хубаво.
Щастие огря душата ми още в същата секунда, когато започнах да го украсявам.
За кратко, но пък беше хубаво.
Ето го и завършения вид на моята елхичка:
 
 
 
 

И след като бях щастлива за известно време,
трябваше да дойде и времето за противоположното.
Но пък аз, напук на негативните емоции, опитвах да търся позитивни нещица, които да ме топлят.
Нещо като при дименторите.
Изсмукват всяка щастлива частица от теб и те оставят празен.
Трябва ти шоколад, за да се оправиш поне малко.
Tumblr
Така се чувствам и аз покрай тези "топли" семейни празници.
Мислех си, че тази година ще е различно.
Признавам, че направих всичко по силите си.
Да съм щастлива.
Да гледам само позитивно на нещата.
Да не мисля за никакви проблеми.
Да се радвам на живота.
...
Ах, тези гадни и зли диментори!
...
Е, поне паник атаките спряха за момента.
Това ли е моето коледно чудо?
Може би.
Опитвам се да се уча от тях и да им се радвам, колкото мога.
Полезно е.
Така съм чела.
:)
...
В утрото на Коледа, в главата ми изникна един въпрос:
"Какво се промени, че вече няма подаръци под елхата?"
Разбирам, че съм "голяма" и "пораснала" за такива глупости.
Разбирам, че не мога да имам по няколко подаръка за Коледа.
Но дори и една кутия под елхата щеше да задоволи моя коледен дух,
Той е иска малко.
Не е много капризен.
Но за съжаление и това не получи.
От 10 години насам не съм виждала на живо подарък под елха.
Само на снимки,
Гледам, че е модерно сега.
И завиждам.
Завиждам благородно на хората с тези елхи.
Завиждам, че някой си прави труда за този жест за тях.
При мен вече е късно.
Надявам се при вас да не е. 
:)
...
Обичам да подарявам, 
обичам и да ми подаряват.
Не става въпрос за скъпите и маркови подаръци, 
с които да се представите добре пред обществото.
Говоря за самия жест да подариш.
И за усмивките, които получаваш в отговор на подаръка си.
Това е едно от нещата, което поддържа Коледния дух.
:)
И като стана дума за усмивки и подаръци, 
няма как да не се похваля с моя късмет, които рядко идва, но пък си заслужава.
Голяяяяма усмивка, разтуптяно сърце и потни ръце.
Това е резултата от последния пост на Bludger Queen.
По принцип се опитвам да не съм голяма материалистка, 
но нещата, които тя показа в giveaway-я много ме изкушиха.
И ето, че все пак "на коледа стават чудеса".
И то какви.
Явно разковничето е да смалиш очакванията си до минимум.
Ако може и като цяло да се премахнат, но от личен опит знам, че е трудно.
(И ето пак. 
Не знам как успявам всяко позитивно нещо да превърна в депресиращо. :D
Явно това е моята super power.)
...
И до тук.
Коледа мина нормално, както всяка друга.

Топлината, за която мечтаех, не дойде от никъде, 
само от духалката, която харчи много и трябва да се внимава.
И от виното, което сгрях с плодове и подправки. (Беше чудесно.)
...
Не знам кое ме депресира повече - самотата или бедността?
Точно по празниците най-много изпъкват.
Най-много си проличават.
И най-трудно можеш да ги избегнеш,защото те заобикалят отвсякъде.
Във всяка секунда на ежедневието.
За това не харесвам толкова много месец Декември.
Действа ми депресиращо.
Но пък лекувам депресията си с много чай и филми.

Рецепта против депресия по празниците:
-Чай с ябълка и канела, за да се сгреете физически.
-Филмов маратон на всички части на "Хари Потър" ("Властелинът на пръстените"), 
за да се сгреете психически.
-И ако все още ви е гадно, препоръчвам да пре/прочетете книгите за Хари 
или пък да започнете някоя нова, която да не е много обвързваща и 
да ви занимава поне до края на декември, докато минат празниците.
Tumblr
...
Сега чакам Новата година да дойде.
Да направя обичайните обещания към себе си, които така и няма да спазя.
Да се надявам, че новата година ще бъде по-добра и по-чудесна от тази.
Мечти.
Добре поне, че мечтите са безплатни.
Или не чак толкова.
Май всъщност се продават на кило.
Или на литри.
Не знам.
Ще попитам в магазина и ще ви кажа.
:)
...
И най-накрая снегът покри земята.
Време беше и за тази част от месец Декември.
...
Дано при вас празниците са по-приказни и чудесни.
Подарявам усмивки на всички, които се нуждаят от тях.
:)
Tumblr

П.П. Ако има някой, който все още не е ходил на кино да изгледа
 "Хобит: Битката на петте армии", да не се колебае.
Препоръчвам горещо!
Tumblr

Tumblr

2 comments:

What do you think?