Saturday, 7 March 2015

...Защото навън е студено...

Една нова творба, вдъхновена от студа...
Не е точно стихотворение,
но не и разказ, 
може би нещо средно между двете.
Tumblr



"ЗИМА"

Бурята не спира да вилнее,
сърцето продължава да копнее.
За нещо топло и прекрасно,
за нещо слънчево и страстно.
Което да превърне студения и мрачен ден,
в живот, щастлив и прероден.

Това е мечтата на тъжната кукла.
Захвърлена в парцаливата си рокля-балон,
лежи самотна в прашния кашон.
И чака по-добрите времена,
чака слънцето и любовта.
Не знаейки, че е измамена
от птичката зла.

Прелетя объркана в един светъл ден
и кацна на прозореца отворен.
Попита за посока,
но веднага сложи усмивката жестока.
Погледна куклата красива,
тогава беше още жива.

Предложи й целия свят,
предложи й звездите и луната.
А куклата слушаше в захлас,
колко глупава бе, горката.

Лъжите се трупаха, една след друга,
измислици след измислици.
Животът стана една заблуда,
струпан от хиляди безсмислици.

Но птичката намери своя път
и тръгна без да каже "Сбогом".
От куклата остана само трупът,
тя не беше тук духом.

Литна нейната душа,
след птичката коварна.
Търсеше я по вода и суша,
за една година календарна.

Искаше си обещаните неща,
искаше си обратно любовта,
И сърцето, 
което птичката взе,
остави я с празни ръце.

Това е историята на тъжната кукла.
Тогава не беше тъжна.
Тогава не беше само кукла.
Но животът й така се стече, 
че любовта я няма вече.
Няма и кръв за червените бузи,
за туптящото сърце, 
което така се изхлузи,
от гърдите й студени
от очите й учудени.

Краят дойде не само за куклата,
защото всеки получава 
каквото заслужава.
Птичката лежи без въздух на снега.
нарисувала картина с кръвта.
И всичко беше като на шега,
когато куршума мина през цевта.
                                                                                                 RO

Tumblr



P.S. Stay weird!

No comments:

Post a Comment

What do you think?